Еволюцията на речта е сложна история, но един от ключовите моменти в нея е, че хората имаме способност да формулираме сложносъставни звуци с помощта на гласни и съгласни. Животните имат по-проста анатомия, затова не могат да произвеждат толкова отличими един от друг звуци, но пък затова комбинират първичните си звуци в по-сложни модели, които се превръщат в нещо като пойната песен за птиците. Но се оказва, че дори едносричните шумове работят като своеобразен морзов код и всяка специфична звукова структура съдържа различна информация.

Поведенческите биолози от университета на Цюрих изследвали ивичестата мангуста в Уганда като наблюдавали поведението на вида и типичните им звуци, с които си общуват помежду си. Те записали сигналите, с които мангустите осъществяват контакт помежду си. Оказало се, че звуците са с продължителност едва между 50 и 150 милисекунди, но учените успели да ги разбият на съставните им части.

Първата част от острия писък служи за идентифициране като осигурява информация за животното, което вдига шума. Това е важно за взаимоотношенията на мангустите, тъй като животните могат да се разпознават индивидуално по този звук. Втората, по-тонална част от сигнала, посочвала какво точно прави животното. Авторът на изследването Дейвид Дженсън сравнява тази втора част с гласните звуци на хората и твърди, че именно тя показва за първи път, че мангустите произвеждат звуци по начин, който малко напомня нашата способност да съчиняваме думи. Изследването е публикувано в BMC Biology.

Бихевиористите, изследващи животните, трябва да започнат да се вслушват по-внимателно в други привидно едносрично общуващи същества – прилепи, жаби и други видове, добавя екипът. Имаме доказателства, че котките и кучетата могат да говорят, така че всичко това вече не ни изглежда толкова абсурдно.

По материали на http://www.popsci.com