Веднага след своето откриване, системата TRAPPIST-1 се превърна в един от най-интригуващите обекти в нашата галактика със своите цели седем подобни на Земята планети, някои от които разположени в „обитаемата зона“. Но как така са се образували толкова близо една до друга и така сходни по размери? Учени от Амстердамския университет са убедени, че тяхната теория за малки парчета топящ се лед може да даде отговора. Според астрономите, тези парчета са се слепили подобно на пластелинови топчета, образувайки перфектните планети за органичен живот именно в зоната, където се наблюдава вода в течно състояние.

И понеже в сравнение със Слънцето звездата на Трапист-1 е значително по-малка, екзопланетите я обикалят в много по-стегнати орбити. По тази причина годините на трите потенциално годни за живот светове: TRAPPIST d, e и f продължават едва от 4 до 9 земни дни. В сравнение с тях, най-близко разположената до слънцето планета в нашата система Меркурий, го обикаля за 88 земни дни. (Слънцето на TRAPPIST-1 – студено червено джудже е твърде немощно, за да изпепели толкова близо разположените до него планети.)

До момента съществуват няколко теории обясняващи образуването на планетите на Трапист-1, която се намира едва на 40 светлинни години от Земята. Според една, те са възникнали от един каменист астероиден пръстен, но изчисленията показват, че въпросният пръстен би следвало да е много по-масивен, отколкото би могла да поддържа тази миниатюрна звезда. Според друга теория, планетите са се образували някъде далеч в ледените обятия на космоса и са били привлечени по-късно от гравитационното поле на звездата. Но това не дава обяснение за почти идентичните им размери.

Екипът учени от Амстердам предполага, че планетите са изградени от милиарди дребни камъчета и късчета лед. Когато по-късно били привлечени към зоната, в която вече наблюдаваме течна вода, водното им съдържание се изпарило слепвайки останалите парчета заедно. Малко по-малко така образуваните късове се съединили, за да изградят подобие на протопланета, чиято нарастваща гравитация превличала все повече камъчета и лед, докато не образувала сегашната с размерите на Земята планета. Образуваната планета бивала привлечена от гравитацията на звездата в по-близка орбита, за да освободи място за образуването на нова протопланета и т.н.

Ако теорията се окаже вярна, това би означавало, че в TRAPPIST-1 може да очакваме значителни запаси от вода. Според NASA, всичките тамошни планети са толкова близо разположени една до друга, че намиращият се на повърхността на някоя от тях наблюдател, спокойно би могъл да види планинските вериги и облачните купове на съседните. И ако на някоя от тях би се зародил живот (което, разбира се си е голямо „ако“), то той лесно би се прехвърлил от една на друга след някой друг сблъсък с астероид.

Според астрономите от Амстердамския университет откриването на TRAPPIST-1 е невероятно щастливо събитие. „Ние от дълго време работехме върху модел за планетообразуване посредством спояване на скални късове, а отскоро включихме и ледена компонента“ споделя изследователят Крис Ормел. „След като открихме Трапист-1 вече може да сравним теоретичните модели с действителността.“

Учените са наясно, че революционно новата им теория няма да бъде единодушно приета, затова и подготвят серия от компютърни симулации, за да видят дали е издържана при условията типични за ранните периоди от живота на звездата. „Надявам се нашият модел да ни посочи доколко уникална е собствената ни звездна система в сравнение с останалите системи в галактиката.“ И всички с нетърпение очакват 2018 година, когато започва работа космическия телескоп „Джеймс Уеб“, който ще даде още по-точни наблюдения върху вълнуващите светове на TRAPPIST-1.