Обикновено за главен виновник за махмурлука се смята невниманието. Едни казват, че не е трябвало да се смесва бира с концентрат, други – че трябва да хапнат въглехидрати, трети си спомнят народни рецепти, препоръчващи консумация на зелев сок и шкембе чорба.

Но не трябва да се пренебрегват външните фактори: често махмурлукът е просто съдба. Или по-точно гени.

Уенди Слътски и нейни колеги от университета на Мисури изясняват доколко махмурлукът зависи от гените. Те използвали изключително прост подход – сравнили как се отразява махмурлукът на еднояйчните близнаци.

В изследването участвали около 4000 души на средна възраст, включени в Австралийския регистър на близнаците, които отговорили по телефона на въпроси за честотата и силата на махмурлука си и колко често и какво количество алкохол са изпили през изминалата година. Така за всеки била определена „устойчивостта му на махмурлук“ – или вероятността човекът да се чувства зле след консумация на алкохол.

Близнаците били необходими, за да могат да се сравнят случаи с еднакви гени. Както е известно еднояйчните близнаци имат еднаква ДНК и поради тази причина са главни действащи лица в множество генетични и медицински изследвания. С тяхна помощ може с точност да се определи доколко даден признак зависи от последователностите в гените и доколко – от други фактори.

Разбира се, при изучаването на устойчивостта на махмурлук била необходима значителна статистическа обработка на данните, тъй като единият близнак например би могъл да пие по-често от другия, но и двамата може да страдат еднакво. В резултат се оказало, че вероятността за махмурлук наистина силно зависи от гените: 40% е тя при мъжете, и 45% при жените. Това не означава, че половината от вашият сутрешен главобол може да се припише на гените. Означава, че ако страдате от махмурлук, за 40-45% от него биха могли да са виновни вашите гени.

В същата степен от гените зависи и устойчивостта на махмурлук: ако единият от близнаците не страда от него, много голяма е вероятността и вторият да е спасен. Що се отнася до останалите 55-60%, тук роля играят негенетични фактори – например сте пили твърде много, или не сте приели храна, която би могла да усвои алкохола в стомашно-чревния тракт.

Очевидно ако човек страда от характерните симптоми, независимо от количеството и честотата на пиене, голяма е вероятността просто да не му е провървяло с гените. Или по-скоро е извадил късмет: смята се, че именно махмурлукът пречи на човек да изпадне в алкохолна зависимост – онези, които редовно „боледуват“, едва ли редовно ще се напиват.

Ето защо получените резултати са важни и в светлината за борба с алкохолизма: генетичните изследвания могат да очертаят рисковите групи, които трябва по-усърдно да се борят с любовта към чашката.