Живеем в сложен свят, който по-рано никога не е бил така объркан. Тази мисъл намира широка подкрепа и се основава на огромната скорост на технологични промени, както и на увеличаването на обема информация, с която се сблъскваме всеки ден.

Има три главни психологически характеристики, които влияят на нашата способност да се справяме със заплетени ситуации.

IQ. Повечето хора знаят, че IQ е коефициент на интелигентност и има директно отношение към умствените способности. Но IQ влияе и върху най-различни дейности на човека в реалния свят, като например ефективността му на работа или кариерното развитие. Основната причина за това е, че по-високият коефициент на интелигентност помага на човека да се учи и да решава новите проблеми по-бързо.

Сами по себе си IQ-тестовете са абстрактни и математически, несвързани с проблемите на реалния живот, но в същото време много точно предсказват нашата способност да се справим със заплетени ситуации. По същество IQ по-добре прогнозират нашата ефективност в решаването на сложни задачи, отколкото при по-простите.

По-сложната ситуация е по-пълна с данни, което създава по-голямо натоварване на мозъка и изисква да вложим повече интелектуална мощност и усилия. Не е изненадващо, че има значителна връзка между IQ и работната памет, нашата ментална способност да се справим с различни типове информация по едно и също време. За съжаление изследванията показват, че тренировката на работната памет не подобряват нашата дългосрочна способност да се справяме със сложни ситуации.

EQ. Това е емоционалният интелект, той отразява нашата способност да контролираме и изразяваме емоциите си. EQ се свързва с ориентацията в сложния свят по три различни начина.

Първо личностите с по-висок EQ са по-малко подложени на стрес и безпокойство. Тъй като заплетените ситуации изискват находчивост, те почти сигурно предизвикват стрес и безпокойство, но високият емоционален коефициент играе ролята на буфер.

Второ EQ е съставна част от навиците за междуличностно общуване. Това означава, че хората, при които той е по-висок, са по-пригодни за маневриране в сложната организационна политика и изкачване по кариерната стълбица. Дори в съвременния свят, където всички са свързани, повечето работодателите държат както на техническата компетентност на своите служители, така и на „меките“ навици, особено когато става дума за управленски или лидерски позиции.

Трето, хората с по-висок EQ обикновено са по-предприемчиви и са по-активни в изследването на различни възможности, раждат и въплъщават творчески идеи. Всичко това прави EQ важно качество при приспособяването към неопределена, непредсказуема и сложна обстановка.

CQ. CQ е коефициент на любознателност и говори доколко е „гладен разумът“ на даден човек. Хората с висок CQ са по-любопитни и са отворени към нови преживявания. Те намират удоволствие в неизвестното и бързо се уморяват от рутината. Генерират много оригинални и идеи не са склонни на комформизъм.

Коефициентът на любознателност не е толкова добре изучен, колкото IQ и EQ. Но има свидетелства, че той е не по-малко важен при разрешаване на кризисни ситуации. Първо – хората с по-висок CQ са по-толерантни към различните. Такъв нюансиран, изискан и внимателен към детайлите стил на мислене прониква в самата същност на заплетения свят. Второ – високият коефициент на любознателност води до по-високо ниво на интелектуалните инвестиции и придобиването на знания, особено в сферата на формалното образование, например в естествените или хуманитарните науки (разбира се, тук не се измерва изходната мощ на интелекта, както при IQ). Знанията и навиците, както и опитът правят непознатите ситуации познати и затова CQ е инструмент за намиране на прости решения на сложни проблеми.

IQ е трудно да се повиши с тренировки, а EQ и CQ могат да се развиват. Дори Айнщайн е казал „Нямам значими таланти, само страстно любопитство“.

Източник: Harvard Business Review – Русия