Учени откриха следи от праисторическа птица, която е имала размах на крилете повече от 7 метра – колкото малък самолет. Този летящ гигант е два пъти по-голям от летящите днес птици – всъщност, Pelagornis sandersi е толкова огромен, че надхвърля предвижданията на учените за ограниченията на теглото, което птиците могат да имат и да се вдигнат във въздуха.

Колкото е по-голяма и тежка птицата, толкова повече енергия и трябва, за да излети. Откритието, че птици като P. sandersi са могли да летят обаче пренаписва тази концепция. Птицата е кръжала в небесата преди около 25 милиона години, имала е супер леки и тънки, кухи кости, набити крака и огромни криле. Изследователите са използвали специална компютърна програма, за да моделират полета на птицата – който достига до скорости от 60 км/ч.

Моделът подсказва, че птицата е била много ефективен глайдер, чиито дълги криле са били изключително добре пригодени за улавяне на въздушни течения и плъзгане по тях, въпреки огромният размер на нещото. Птицата е била твърде тежка, за да се вдига във въздуха от място, пляскайки с криле. Вместо това тя е трябвало да се засилва бягайки по склонове, за да може да излети – подобно на делтаплан.

Днес най-голямата летяща птица е кралският албатрос, който има размах на крилете от 3,35 метра. Предишният открит рекордьор е Argentavis – далечен и отдавна изчезнал родственик на кондора, с размах от 7 метра. Въпреки това, сред общността на учените винаги е имало дискусия, що се отнася до Argentavis, защото от неговото крило е открита само една кост.

По материали на Live Science