При хората, които стават приятели имат повече общи гени, отколкото при непознатите. До този извод стига проучване на Университета в Сан Диего, щата Калифорния и университета „Йейл“, в което са сравнени ДНК на 2000 души, които не са роднини.

Учените установили, че приятелите имат такава генетична близост, каквато се наблюдава при роднините от четвърто коляно – около 1% общи гени. И при хората, които се сприятеляват са открити повече общи гени, отколкото при тези, които не се познават. Проучването е публикувано в периодичното издание на Американската академия на науките (PNAS)

По някакъв начин избираме приятели, които са генетично сходни с нашите роднини, казва Николас Христакис, професор по социология, еволюционна биология и медицина в Йейл.

Според учените този подход към избора на приятели притежава еволюционно предимство. Първият мутант, който бил способен да говори, имал нужда от втори, за да практикува тази способност, предполага Джеймс Фаулър, професор по медицинска генетика от Калифорнийския университет.

Изненадващо е, че еднаквите „приятелски“ гени се развиват по-бързо от останалите. Фаулър и Христакис смятат, че това откритие може да помогне при отговора на въпроса защо през последните 30 хил. години има значително ускоряване на еволюцията. Възможно е причината за това да е в социалната среда.

Изследователите са създали и „показател на дружбата“, който чрез ДНК определя вероятността двама души да станат приятели.