Митът казва, че не е възможно да сгънете лист хартия наполовина повече от осем пъти. Реално, ако разполагате с достатъчно голям лист и достатъчно енергия, можете да го сгъвате колкото пъти пожелаете. Проблемът е, че ако го сгънете 103 пъти, ще получите дебелина, по-голяма от наблюдаемата Вселена.

Как може един лист с дебелина 0,01 милиметра да се увеличи до размера на Вселената? Отговорът е в експоненциалното нарастване. Когато сгъвате листа на две, увеличавате дебелината му два пъти, следващото сгъване – четири пъти, след това осем и така нататък.

След седмото сгъване вече ще имате тефтер със 128 страници, десет сгъвания ще резултират в дебелина колкото ръката ви. 23 сгъвания и ще имате дебелина от 1 километър. 30 сгъвания ще ви отведат в Космоса – това са 100 километра дебелина. Продължавайте да сгъвате и на 42-то ще стигнете до Луната, с 51 ще можете спокойно да изгорите в Слънцето.

Превъртаме до 81 сгъвания – дебелината на хартията тогава ще е равна на 127 768 светлинни години – почти колкото галактиката Андромеда. 90 сгъвания ще направят 130,8 милиона светлинни години – повече от суперклъстъра Дева. Както вече споменахме 103 сгъвания ще ви отведат извън наблюдаемата Вселена – 93 милиарда светлинни години.

Един основен проблем стои пред този теоретичен модел – това е размерът на листа, който трябва да бъде сгъван и откъде ще дойде цялата тази хартия. Но тези изчисления ще оставим за друг път.