Тази сутрин видях полицай, който в разходката си с две момичета, си позволи да пресече неправилно.

Поколеба се за момент, след което изглежда си каза „Е, какво толкова?”

Стори ми се очарователно как този полицай наруши правилата по толкова човечен начин.

Чудя се обаче, дали сержантът от нюйоркската полиция също е намерил положението за очарователно, когато се е сдобил с нелегален iPhone за 15$.

Адвокатът му, от своя страна, е със солидна защита. Джон Д’Алесандро твърди, че клиентът му не е знаел, че телефонът е краден.

В крайна сметка, щом Walmart може да продават iPhone 5 за 127$ и iPhone 4S за 47$ защо сержант Леандри да не може да си купи такъв телефон за 15? Каква сделка само!

Още повече като се има предвид, че му се е наложило да иде до Washington Heights, за да го направи.

И въпреки че много хора продават iPhone-ите си на нищожни пари само и само да се отърват от тях, то досега никой не бе продавал своя за 15$.

За да допълни картинката, адвокатът дори настоя вбъдеще полицията да използва по-добре технологията.

„Няма видео… и единственото, което постигнаха с всичко това е оронването репутацията на един чудесен полицай” казва Д’Алесандро пред Daily News.

Когато събудя спящия Алан Шор в себе си, се чудя дали технически телефонът, който той е закупил се води краден. В крайна сметка той е бил притежание на жената полицай, която му го е продала.

А жените полицай по принцип не опитват да пробутат крадена стока.

Полицията настоява, че компаниите от малкия бизнес все по-често плащат на деца да крадат неща (особено продукти на Apple), за да могат в последствие да ги продадат. Затова и проведената операция е била от необходимост.

В крайна сметка не сме ли всички търговци в известна степен?

Всячески опитваме да се доберем до „далаверата” с надежда да не ни хванат. Гоним „келепира”, както се гласеше в прочутата творба на Алеко Константинов – „Бай Ганьо”.

Текст: Крис Матюсчук