Като технологичен сайт, IDG се опитва да стои настрана от религиите, освен в случаи, когато осмиването им е абсолютно наложително. Има обаче доста предразсъдъци и митове за едни от най-големите и популярни религии, които имат нужда от развенчаване. Започваме!

1. Амишите не използват технологии

Представяме си амишите като дългобради хобити, отказали се от чудесата на модерния свят, които живеят в забвение и невежество. Те може би имат идея за съществуването на телевизия, интернет, смартфони и електромобили, но тази идея е подобна на идеята на модерния човек за съществуването на черни дупки и чуждоземен интелект. Това съвсем не е така обаче!

309008_v1

Амишите наблягат на концепции като скромност, нужда, продуктивност и общност. Нищо в тези концепции не изключва интернет! Просто идеята да стоиш сам на тъмно пред светещата кутия за 2000 лева и да четеш съмнителни мемета изглежда на амишите лишена от практичност. Тази идея дори е по-близка до идеята за Ад за амишите. Те са напълно окей с технологиите, стига те да не вредят на общността – противно на това, което може би сте чували, амишите нямат нищо против електричеството. Те просто не харесват държавния ток – затова използват соларни панели, собствени генератори или батерии. В някои общности използването на перални машини и клетъчни телефони не е нещо необичайно.

2. Звездата на Давид е официалният символ на Юдаизма

Това е може би един от най-познатите символи на планетата (след свастиката). Той е бил изобразен на щита на Давид, за да могат враговете да са наясно при кой бог ще се озоват, ако дръзнат да се заяждат с царя. За съжаление този символ е доста по-разпространен и няма непременно общо с гореописаната историйка. Той се появява в различни култури и контексти – евреите го ползват в древните си синагоги, но само за декоративни цели. Можете да го видите наред с други символи, дори свастика.

309038_v1

 

В Средните векове звездата започва да набира сила и мистично да се появява на различни места, на които евреите обръщат внимание. Дори тогава те не захапват кукичката веднага – вместо това, този символ става популярен първо в християнския фолклор. Модерната Звезда на Давид се разпространява широко едва през 19 век, когато се появява на флага на еврейската общност в Прага.

3. Креационизмът спъва техническия прогрес от хилядолетия

Охо, креационизмът. Старото вярване, че всичко, написано в Библията, трябва да се тълкува буквално. Последователите на това религиозно движение вярват, че Господ наистина е създал света за седем дни, преди около 6000 до 10 000 години. Разбира се, подобна идея веднага среща очевидни спънки – като еволюцията, фосилите, физиката и раждането на Вселената. Дребни спънки. Истината обаче е друга – дори в древни времена, християните не са вярвали в този мит. Например Свети Августин е бил пределно ясен, че Сътворението не трябва да бъде тълкувано буквално. Столетия и столетия наред е ясно, че Библията е алегорична в голяма степен.

309088_v1

Дните на сътворението не са били 24-часови цикли, а много дълги периоди от време, които за едно божествено омнипотентно създание, са изглеждали като обикновена работна седмица. Това, разбира се, не прави креационизма по-приемлива религия, но все пак…

4. Мюсюлманите отричат Исус

В повечето глави ислямът е напълно ясен и доста радикален – има само един бог – Аллах и Мохамед е негов пророк. Мюсюлманите явно не приемат никакъв месия – още повече някой си на име Исус – това би ги направило чисти християни, нали така? Истината е, че в исляма има месия и той се нарича Иса – тези, прочели Корана, са наясно с това.

309116_v1

 

Мохамед никога не е бил единственият пророк на Исляма – просто той е бил последният хронологично, избран от Аллах. Може би сте чували някои от неговите колеги – Адам, Ной, Давид, Мойсей и Иса-Исус. Последният е al-Masih – месия, избран от Аллах да го представлява на земята. Разбира, има малки разлики между християнския Исус и Иса. За разлика от синът божи, Иса не е бог, нито син на Аллах, макар че мюсюлманският Исус има доста суперсили, за които християнският му събрат може само да си мечтае.

5. Будизмът няма Рай и Ад

Будизмът е религия на баланс, на пасивност, на търсене на съвършенство и липса на агресия. Това е религия на безброй прераждания, докато най-накрая минете нивото на играта, наречена живот. Ето защо, в тази религия няма опасност да попаднете в Ада и да прекарате там цяла вечност, заради това, че сте ритнали Папата, например. Грешно!

Будистите всъщност имат множество адове. Кармичните ви постижения могат да ви изпратят в едно от шестте царства на съществуване, само две от които (човешко и животинско) са свързани с живота, какъвто го познаваме. Тези с голямо количество добра карма могат да се преродят в Небесното царство и да съществуват под формата на дева – свят дух, който 30 000 години се наслаждава по различни начини (кхъм) преди да влезе обратно в цикъла на прераждане. Ето на това ако не му се казва Рай…

309134_v1

Тези с лоша карма отиват в Нарака – адските царства. Нарака е пълна с безброй иронични наказания, които биха накарали Данте и неговите девет кръга на Ада да изглеждат като просто леко неудобство. Убийците в Нарака са убивани и убивани отново за хилядолетия. Хора, които са били жестоки с животни, отиват в специална кланица и са смачкани на пулпа. Оказва се, че будизмът не е толкова пацифистична религия…