Преди осем години лекари имплантирали стволови клетки от назална тъкан в гръбнаците на 20 инвалиди. Идеята била, че тези клетки могат да се превърнат в неврони, които да изградят наново увредената тъкан в гръбначния стълб и всъщност експериментът бил успешен при няколко от пациентите. Нещата не се развили толкова добре при една от жените, която започнала да изпитва болка на мястото на имплантираната тъкан. След внимателен преглед, лекарите установили, че върху гръбнака и започва да се оформя нос.

Хирурзи премахват 3-сантиметровото образувание, което след анализ показва състав на предимно носна тъкан, малко кост и нервни окончания, които не са се свързали с гръбначните нерви. Носът не е бил тумор, но е секретирал мукусов материал, който е притискал гръбнака на жената и е причинявал болка. Това не е първият случай на странични ефекти от терапия със стволови клетки. В статия на New Scientist се посочва много случаи, в които пациентите развиват ракови заболявания след участие в клинични тестове със стволови клетки. При една от пациентките, която получава стволови клетки за терапия на Паркинсон, лекарите откриват тумор в мозъка с косми и хрущялна тъкан по него.

Експериментът с назална тъкан се е провел в обикновена болница в Португалия, а в световен мащаб има хиляди клинични тестове със стволови клетки, които текат и в момента. Тези терапии имат потенциал да лекуват всичко – от диабет, през плешивост, сърдечно-съдови заболявания, Паркинсон. Стволовите клетки обаче могат да се диференцират към почти всякакви видове клетки и да причинят вреда.

Въпреки многобройните истории на ужасите, много частни компании предлагат неодобрени от здравните органи терапии. В Лос Анжелис например жена похарчила 20 000 долара за странна козметична процедура, при която в лицето и били имплантирани стволови клетки от корема. По-късно на лицето и се появила допълнителна кост, която и пречела да си отваря окото и се наложила хирургическа намеса.

Опитите да се преустанови действието на тези съмнителни компании среща голям отпор от пациенти – суетата и шансът за панацея са големи мотиватори.

По материали на New Scientist