Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Криптовалутите – ултимативен гид! (част V)

28 февруари 2018
9120 прочитания
5 одобрения
0 неодобрения

Крипто пазара продължава да бъде изключително динамичен. И макар, че биткойна изгуби половината от стойността си последните седмици, нека не забравяме, че през 2017-та качи цената си близо двайсетократно. Подобна беше историята и на други криптовалути, като лайткойн, етер, рипъл, кардано и др. А предвид постоянно покачващите се цени на видеокартите и това, че би трябвало да са полезни и за гейминг, някак естествено идва въпроса: дали не е време да се заемем с миньорския бизнес?

Това е голям, сериозен въпрос, чийто отговор зависи от много фактори. Няма да можем да покрием всеки един аспект, но ще се опитаме да сме максимално полезни по темата.

 

Прочетете още: Шест мита за блокчейн технологията през погледа на Forrester

Блокчейна и блок наградата

В предишните издания на ултимативният ни гид към криптовалутите обяснихме какво представлява блоковата технология и защо е толкова важна. За целите на настоящата тема в кратце ще припомним основното и ще го вкараме в контекста на миньорството.

Миньорството при криптовалутите е толкова привлекателно заради идеята за блок наградите. При повечето криптовалути, те се получават от всички участвали при намирането (реално, изчисляването) на валидно решение на криптографския хеширащ алгоритъм. Това решение е излючително комплексна математическа калкулация, която използва резултатите от предишните блок решения, за да няма пре-калкулирани решения на бъдещите блокове. Историята от всички блок решения (т.е. определен обем от направени транзакции на дадената криптовалута) съставлява блокчейна – един вид публична счетоводна книга.

Но какво представлява един "блок"? Блока съдържа криптографските сигнатури на проведените транзакции. Транзакциите се събират от интернет мрежата с малка такса, която става част от блок наградата. Тук е намесена и определена трудност за намирането на решението на блок, която може да се качва или да пада във времето, като идеята е да има относително постоянен поток от нови блокове. Трудността се управлява автоматично от алгоритъм и най-често зависи от това колко много са активните миньори и с какъв обем транзакции трябва да се справят. При биткойна, целта е да се генерира блок решение средно на всеки 10 минути. При етера, блок решенията се правят на всеки 16 секунди. Това очевидно е огромна разлика и осезаемо по-краткото време за намиране на блок решение кара много хора в момента да предпочитат етер за миньорство (но там има други минуси, на които ще обърнем внимание по-късно). Решението включва в себе си адреса на дигиталния портфейл, чийто собственик е участвал в процеса по изчисляване на решението. В портфейла се зарежда наградата, начислява се такса за извършената транзакция (отново, силно варираща) и блока бива записан (или ако предпочитате "отметнат") в блокчейна, заедно с всички други системи, които са участвали в решаването му.

Разбрахте ли? Не? Мислете за целият процес като за промиване и отсяване на златни частици в река – може да излезете късметлия и да намерите бързо златен къс, а може и да ви отнеме доста време, за да отсеете няколко златни прашинки. Ако сте хванали силно течение на реката, ще правите пари по-бързо. Разликата е, че при миньорството на криптовалутите силното течение означава по-качествен хардуер.

 

Миньорството и софтуера

Съществуват много варианти за добиване на криптовалути. Някои от алгоритмите са по-ефективни използващи процесорна мощ (за пример, Cryptonight), други работят най-добре с видео карти (Ethereum, Zcash, Vertcoin), а трети разчитат на специализирания  ASIC хардуер (Bitcoin, Litecoin). Хардуерът обаче, е само началото – има редица стъпки, които трябва да се направят преди самото миньорство.

В ранните дни на биткойна и някои от другите криптовалути, ефективно бихте могли съвсем сами да се справяте с алгоритмите. Това включва свалянето (и дори компилирането) на портфейла за определената криптовалута и правилният софтуер за миньорството. След това миньорският софтуер се конфигурира, за да може да се присъедини към мрежа по избор и да посвети изчислителната мощ на вашите CPU/GPU/ASIC в това да извършват криптографските калкулации. Надеждата е да се намери валидно блок решение преди останалите участници в мрежата (другите миньори). Всеки път когато бива реализиран нов блок, калкулациите се рестартират и затова е от особено значение мощния хардуер (или достатъчното количество хардуер), който да намира по-бързо потенциалните решения.

В днешно време, много хора се отказват на ниво подкарването софтуера за дигиталния портфейл – заема дисково пространство, интернет трафик и изчислителна мощ, без дори да е намесен в самия процес по миньорството. Само свалянето на пълния биткойн блокчейн отнема около 150GB. Вече има сайтове (тях ще обсъждаме по-късно), които менажират голяма част от процесите и казват какво е най-изгодно да се копае на момента. Но на теория, закона за средните стойности се намесва в цялата игра. Ако сте способни да предоставите един процент от общата изчислителна мощ за единица криптовалута, то тогава би трябвало да намерите един процент от всички блокове. Това отново подчертаваме, че е "на теория". На практика, биткойн и производните му са с постоянно нарастваща популярност, трудността за намиране на блок решения постоянно нараства и в резултат в днешно време соло-миньорството е неизгодно и непрактично. Когато предоставяте едва 0.00001 процента от общата изчислителна мощ и тази стойност продължи да пада с времето, шансът за намирането на валидно блок решение се превръща в ефективна нула. И тук се намесват миньорските групи...

 

Следва продължение...

5 одобрения
0 неодобрения
Още от рубрика "Бизнес"
КОМЕНТАРИ ОТ  
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Криптовалутите – ултимативен гид! (част V)"



    

абонамент за бюлетина